Валентин Вацев: След референдумите в Украйна Путин ще може да обяви война
Непосредствено разследване от оповестяването на частична готовност в Русия ще бъде, че най-малко милион руснаци ще изоставен страната, твърди геополитическият анализатор Валентин Вацев в изявление за Епицентър.бг.
Ето главните акценти в него:
- Геополитическата алтернатива у нас е взе участие ли или не взе участие България във войната на англосаксонския свят против Русия
- НАТО не е хомогенна организация от позиция на готовността да се взе участие в откровена война с Русия
- Заинтересовани кръгове се пробват да слагат алтернативата русофили - русофоби в основата на българския политически живот
- Полски въоръжени сили биха могли да бъдат забелязани до края на годината на територията на Западна Украйна
- Как ще коментирате оповестената от Русия частична готовност, господин Вацев?
- Общата картина е следната – Русия първо прави държавно-политически дейности и по-късно афишира техните военни еквиваленти. Първо Русия призна Донецк и Луганск като обособени страни и тогава стартира военният удар против Украйна. В този случай нещата евентуално ще се повторят. За това загатва и Дугин. Русия първо ще организира референдуми в новопридобитите земи и чак тогава ще направи частична готовност.
Мобилизацията ще обхване към 1% от съветските военни запаси – на първо място запасняци, които са минали военно образование. На съветското управление ще му трябват готови и тествани фрагменти, с цел да съумеят да вършат военно-държавно строителство на новозавладените територии. Така че може да се окаже, че повода за частичната военна готовност е провеждането на референдуми, а не противоположното. Путин нормално работи реактивно. Ние сме очевидци на путинска тактика в тази ситуация - той първо ще организира референдумите в Запорожието и Херсонска област и откакто се утвърди волята на гласуващите, че те желаят да бъдат част от Русия и откакто държавният съвет на Русия ги одобри в състава на Русия (това може да стане за два часа) и откакто е несъмнено, че Украйна ще продължи да обстрелва тези земи, ще се образува нова обстановка – Русия е обстрелвана. Това ще даде опция на Путин даже да разгласи война.
- Какво значение имат референдуми, които никой отвън Русия няма да признае?
- Референдумът като директно волеизявление самичък по себе си е задоволителен. Референдумите имат директно политически заключения.
- А когато това волеизявление, вън от подозрение, няма да бъде нито свободно, нито почтено?
- Очевидно, в Москва не считат по този начин. Смята се, че 90% от популацията на тези територии са руснаци. Става дума за остарялото – ново разбиране Новорусия, където украинското въздействие или е минимално, или се стреми към минимално. Но дано забележим по какъв начин ще протекат референдумите.
- Казахте, че ще последва световна война. Как ще се случи тя?
- Прякото разследване на оповестяването на частична готовност ще бъде напускането на съветската територия на голямо количество хора – най-вече млади, експерти с положителни специалности. Предполагам, че не по-малко от милион съветски жители ще се опитат да се отклонят от мобилизацията, а най-сигурният метод е да избягаш в чужбина. По сходен метод се чака новите територии да бъдат напуснати от много хора.
Що се отнася до световната война, тя стана настояща още предходната година. Едно деликатно прочитане на текста на новата атлантическа харта, призната на 10 юни 2021 година демонстрира ясно, че Западът, англосаксонският запад по-точно, е подготвен за огромна, определяща всичко след себе си война. Който не се досети да прочете тази нова атлантическа харта, би могъл да се досети за войната на 24 февруари 2022 година, тъй като тогава стартира цялото преразпределяне на силите и териториите във територията на Украйна. Трета огромна крачка към световната война се прави точно в този момент, защото частичната готовност е деяние, което приказва за война, нищо че дейностите в Украйна може да продължат да бъдат наричани специфична военна интервенция.
- Как ще реагира светът на дейностите на Путин?
- Има особености. Първо, мисля че Англия ще заеме доста особена изчаквателна позиция. Де факто, не пропагандистки. Англия е сложена в внимателно състояние. Суверен на страната към този момент е новият крал – Чарлз III, само че той към момента не е коронясан. А суверенът е факторът, който дефинира въпросите на войната и мира.
Второ, има и други тънкости.
За мен е явно ясно, че президентът Байдън е последовател на деескалацията, по което той се разграничава от своя държавен секретар Антъни Блинкен, който е от Аспенската група военни стратези. Предполагам, че през вчерашния ден в късния следобяд се е провела консултация. Путин е отказал да беседва с Шолц и с Макрон, само че е разговарял с президента на Съединени американски щати, с цел да го увери съгласно мен, че директни нуклеарни последствия тази частична готовност няма да има. В речта на Путин във връзка частичната готовност той на няколко пъти загатва за нуклеарна алтернатива, само че постоянно приказва за нея като за отговор на предизвикателство.
Трета специфичност. Едва когато Донецк и Луганск влязат в състава на Руската федерация, тогава ще може да бъде задействана нуклеарната алтернатива във военната теория на Русия.
- Ядрена война ще има, по този начин ли?
- Не, тъй като всички съществени фактори на този стадий са срещу нея. Дори възможностите за лимитирана приложимост на тактическо нуклеарно оръжие не са се повишили. Повишили са се възможностите за открита – не прокси война, сред англосаксонския свят и Русия. Това, което съставлява крачка към войната, е частичната готовност, защото предстоящият отговор на това деяние на Кремъл ще бъде отваряне на открита война, а не посредством прокси детайл, какъвто е Украйна през днешния ден.
- В какво ще се показва тази открита война? В директна помощ с жива мощ?
- Точно по този начин.
- Откъде ще пристигна тази жива мощ и по какъв метод?
- На този въпрос с акуратност могат да отговорят единствено военните ръководители на интервенциите. Аз мога единствено да допускам. Аз, да вземем за пример, допускам, че полски въоръжени сили биха могли да бъдат забелязани до края на годината на територията на Западна Украйна. В Полша към този момент публично се приказва, че земите на Западна Украйна са полски, че те са отнети от Полша и че в този момент е моментът да бъдат възвърнати. Възвръщането на източните области към полската земя това е политическа задача на днешното управление на Полша, тъй че един от най-вероятните ходове на Полша е вкарването на хиляди доброволци, които към този момент са подготвени и въоръжени, на територията на Западна Украйна. Вече видях в осведомителния поток, че на украинска територия е погубен полски танк с полски екипаж, тъй че избрани опити в това направление се вършат.
- Ако Полша в действителност постъпи по този начин, това надали би било утвърдено от НАТО. Позицията на НАТО е поддръжка за нападнатата Украйна.
- Не можем да бъдем сигурни, че НАТО ще забрани изрично на полското управление да постъпи по този начин, тъй като се появява една военно-юридическа специфичност. Член 5-и би проработил единствено тогава, когато някоя страна – член на НАТО е нападната на своята територия. Ако съветското военно-политическо управление реши да унищожи полски войски на територията на Западна Украйна, това строго видяно не е нахлуване против полска територия. Ръководството на НАТО не е разгласило никакво мнение по този проблем, който е вероятен и става все по-вероятен съгласно мен.
- Руският боен министър Шойгу съобщи, че половината войска на Украйна към този момент е унищожена. След като Русия афишира частична готовност, би трябвало и Украйна да предприеме нещо или в интерес на Украйна да се предприеме нещо.
- Украйна няма какво повече да направи – там минаха три талази на всеобща готовност. Украйна не прави специфична военна интервенция, а води война пълноценно с висока ангажираност и корав дух. По забавно е ще имат ли учредения други страни от НАТО, отвън Полша, да вземат участие със свои войски на украинска територия. Съединените щати могат, да вземем за пример, да вкарат с изключение на частната военна компания „ Академи “ и други частни военни компании. Те са десетина на американска територия. След тази частична готовност ще се сложи въпросът какъв ще бъде отговорът на НАТО и той най-вероятно ще бъде унищожаване на прокси характерът на тази война.
- А по какъв начин ще реагират съдружниците на Русия в Шанхайската организация за съдействие и БРИКС, най-много Китай и Индия?
- Предполагам, че това е питал Путин при своето присъединяване в срещите на ШОС и БРИКС. Те ще бъдат пасивни съгласно мен и по въздържан метод ще показват единодушие с съветските дейности. Нищо изключително няма да се получи, с изключение на, несъмнено, повишената подготвеност на Китай да води война със Съединените щати. Онази вечер Байдън сподели нещо изцяло непремислено, че при положение на нужда съединените щати ще водят война с Китай за Тайван. Нито един американски началник не е дефинирал по този начин ясно тази алтернатива. Американската политика във връзка с Тайван е по-сложна от концепцията на военна борба с Китай. Но за това ще се приказва след 8 ноември, когато се чакат междинните избори в Съединени американски щати.
- Какво значи за България тази, явно изменена обстановка в света?
- Това е огромният въпрос, който българите би трябвало да си задават. В България ще се ускори русофобската агитация и ще бъде засилено желанието България да взе участие с въоръжени сили на украинска територия. Това значи опция за българските русофоби да ангажират дефинитивно България с военни дейности против Русия. Има и авторитетни политически сили, които не поддържат подобен курс. Но българските русофобски кръгове в този момент ще възкликнат удовлетворени: „ Дойде времето! “ Тези събития дефинитивно дефинират дневния ред на българската политика не като избор сред ляво и дясно, а като геополитически избор. Българският дневен ред е геополитически.
- За или срещу Русия?
- По-скоро за или срещу войната. Геополитическата алтернатива е взе участие ли или не взе участие България във войната на англосаксонския свят против Русия. Това е въпросът - взе участие ли България в тази отвратителна война, която заплашва пред очите ни да стане световна, международна война. Геополитическият смисъл на българския политически живот е точно тук – България взе участие ли интензивно, материално-технически, в тази война или заемайки някаква позиция, стои отвън материалната борба. Има страни на НАТО, които постъпват тъкмо по този начин. И съгласно мен те ще се усилват. България има към момента какво да взема решение. И към момента не може да се твърди, че въпросът е изцяло решен от самата история. Българското политическо управление е изправено пред забележима алтернатива с всички вероятни последствия от това, несъмнено.
- Кои са тези членки на НАТО с особена позиция?
- Франция напълно искрено декларира, че не желае да взе участие в никакви военни спорове. На второ място Германия, която хитрува – от една страна поддържа справедливата идея на Украйна, а въпреки това отхвърля да изпрати оръжие. На трето място Унгария. На четвърто – Италия след парламентарните избори, които предстоят там. Работата е там, че НАТО не е хомогенна организация от позиция на готовността да се взе участие в откровена война, която може да има и нуклеарни аспекти, с Русия. България има време да вземе решение. Изборът на България към момента може да бъде рационален. Ако цар Борис III е намерил за допустимо български войски да не вървят на съветския фронт по време на Втората международна война, аз се запитвам кой български виновен политик би нарушил правилото на цар Борис III.
- Преди главната борба в българската политика беше по линията комунизъм – антикомунизъм, в този момент става по линията русофоби – русофили, по този начин ли?
- Някои заинтригувани кръгове се пробват да слагат тази алтернатива в основата на българския политически живот. Аз мисля, че това е несериозно, тъй като в случай че един русофоб е рационален, той би трябвало да си направи верни заключения от обстановката. Дилемата русофили – русофоби не може да бъде твърдата основа под дейностите на българските политици. По-скоро би трябвало да се мисли отговорно за българския народен интерес, което е нещо по-различно. Българските политици, като виждат какъв брой са несигурни съюзите и мероприятията, провеждани на Запад, би трябвало да имат едно мислено, когато дефинират България като искрено русофобска страна, каквато тя не е. Участието или неучастието на България в тази разгръщаща се пред очите ни война ще бъде главен въпрос, който ще се взема решение на изборите. Българските гласоподаватели ще получат правото да попитат тези, които се стремят към властта – смятате ли, че България би трябвало да взе участие военно-технически във войната на англосаксонския свят против Русия.
Ето главните акценти в него:
- Геополитическата алтернатива у нас е взе участие ли или не взе участие България във войната на англосаксонския свят против Русия
- НАТО не е хомогенна организация от позиция на готовността да се взе участие в откровена война с Русия
- Заинтересовани кръгове се пробват да слагат алтернативата русофили - русофоби в основата на българския политически живот
- Полски въоръжени сили биха могли да бъдат забелязани до края на годината на територията на Западна Украйна
- Как ще коментирате оповестената от Русия частична готовност, господин Вацев?
- Общата картина е следната – Русия първо прави държавно-политически дейности и по-късно афишира техните военни еквиваленти. Първо Русия призна Донецк и Луганск като обособени страни и тогава стартира военният удар против Украйна. В този случай нещата евентуално ще се повторят. За това загатва и Дугин. Русия първо ще организира референдуми в новопридобитите земи и чак тогава ще направи частична готовност.
Мобилизацията ще обхване към 1% от съветските военни запаси – на първо място запасняци, които са минали военно образование. На съветското управление ще му трябват готови и тествани фрагменти, с цел да съумеят да вършат военно-държавно строителство на новозавладените територии. Така че може да се окаже, че повода за частичната военна готовност е провеждането на референдуми, а не противоположното. Путин нормално работи реактивно. Ние сме очевидци на путинска тактика в тази ситуация - той първо ще организира референдумите в Запорожието и Херсонска област и откакто се утвърди волята на гласуващите, че те желаят да бъдат част от Русия и откакто държавният съвет на Русия ги одобри в състава на Русия (това може да стане за два часа) и откакто е несъмнено, че Украйна ще продължи да обстрелва тези земи, ще се образува нова обстановка – Русия е обстрелвана. Това ще даде опция на Путин даже да разгласи война.
- Какво значение имат референдуми, които никой отвън Русия няма да признае?
- Референдумът като директно волеизявление самичък по себе си е задоволителен. Референдумите имат директно политически заключения.
- А когато това волеизявление, вън от подозрение, няма да бъде нито свободно, нито почтено?
- Очевидно, в Москва не считат по този начин. Смята се, че 90% от популацията на тези територии са руснаци. Става дума за остарялото – ново разбиране Новорусия, където украинското въздействие или е минимално, или се стреми към минимално. Но дано забележим по какъв начин ще протекат референдумите.
- Казахте, че ще последва световна война. Как ще се случи тя?
- Прякото разследване на оповестяването на частична готовност ще бъде напускането на съветската територия на голямо количество хора – най-вече млади, експерти с положителни специалности. Предполагам, че не по-малко от милион съветски жители ще се опитат да се отклонят от мобилизацията, а най-сигурният метод е да избягаш в чужбина. По сходен метод се чака новите територии да бъдат напуснати от много хора.
Що се отнася до световната война, тя стана настояща още предходната година. Едно деликатно прочитане на текста на новата атлантическа харта, призната на 10 юни 2021 година демонстрира ясно, че Западът, англосаксонският запад по-точно, е подготвен за огромна, определяща всичко след себе си война. Който не се досети да прочете тази нова атлантическа харта, би могъл да се досети за войната на 24 февруари 2022 година, тъй като тогава стартира цялото преразпределяне на силите и териториите във територията на Украйна. Трета огромна крачка към световната война се прави точно в този момент, защото частичната готовност е деяние, което приказва за война, нищо че дейностите в Украйна може да продължат да бъдат наричани специфична военна интервенция.
- Как ще реагира светът на дейностите на Путин?
- Има особености. Първо, мисля че Англия ще заеме доста особена изчаквателна позиция. Де факто, не пропагандистки. Англия е сложена в внимателно състояние. Суверен на страната към този момент е новият крал – Чарлз III, само че той към момента не е коронясан. А суверенът е факторът, който дефинира въпросите на войната и мира.
Второ, има и други тънкости.
За мен е явно ясно, че президентът Байдън е последовател на деескалацията, по което той се разграничава от своя държавен секретар Антъни Блинкен, който е от Аспенската група военни стратези. Предполагам, че през вчерашния ден в късния следобяд се е провела консултация. Путин е отказал да беседва с Шолц и с Макрон, само че е разговарял с президента на Съединени американски щати, с цел да го увери съгласно мен, че директни нуклеарни последствия тази частична готовност няма да има. В речта на Путин във връзка частичната готовност той на няколко пъти загатва за нуклеарна алтернатива, само че постоянно приказва за нея като за отговор на предизвикателство.
Трета специфичност. Едва когато Донецк и Луганск влязат в състава на Руската федерация, тогава ще може да бъде задействана нуклеарната алтернатива във военната теория на Русия.
- Ядрена война ще има, по този начин ли?
- Не, тъй като всички съществени фактори на този стадий са срещу нея. Дори възможностите за лимитирана приложимост на тактическо нуклеарно оръжие не са се повишили. Повишили са се възможностите за открита – не прокси война, сред англосаксонския свят и Русия. Това, което съставлява крачка към войната, е частичната готовност, защото предстоящият отговор на това деяние на Кремъл ще бъде отваряне на открита война, а не посредством прокси детайл, какъвто е Украйна през днешния ден.
- В какво ще се показва тази открита война? В директна помощ с жива мощ?
- Точно по този начин.
- Откъде ще пристигна тази жива мощ и по какъв метод?
- На този въпрос с акуратност могат да отговорят единствено военните ръководители на интервенциите. Аз мога единствено да допускам. Аз, да вземем за пример, допускам, че полски въоръжени сили биха могли да бъдат забелязани до края на годината на територията на Западна Украйна. В Полша към този момент публично се приказва, че земите на Западна Украйна са полски, че те са отнети от Полша и че в този момент е моментът да бъдат възвърнати. Възвръщането на източните области към полската земя това е политическа задача на днешното управление на Полша, тъй че един от най-вероятните ходове на Полша е вкарването на хиляди доброволци, които към този момент са подготвени и въоръжени, на територията на Западна Украйна. Вече видях в осведомителния поток, че на украинска територия е погубен полски танк с полски екипаж, тъй че избрани опити в това направление се вършат.
- Ако Полша в действителност постъпи по този начин, това надали би било утвърдено от НАТО. Позицията на НАТО е поддръжка за нападнатата Украйна.
- Не можем да бъдем сигурни, че НАТО ще забрани изрично на полското управление да постъпи по този начин, тъй като се появява една военно-юридическа специфичност. Член 5-и би проработил единствено тогава, когато някоя страна – член на НАТО е нападната на своята територия. Ако съветското военно-политическо управление реши да унищожи полски войски на територията на Западна Украйна, това строго видяно не е нахлуване против полска територия. Ръководството на НАТО не е разгласило никакво мнение по този проблем, който е вероятен и става все по-вероятен съгласно мен.
- Руският боен министър Шойгу съобщи, че половината войска на Украйна към този момент е унищожена. След като Русия афишира частична готовност, би трябвало и Украйна да предприеме нещо или в интерес на Украйна да се предприеме нещо.
- Украйна няма какво повече да направи – там минаха три талази на всеобща готовност. Украйна не прави специфична военна интервенция, а води война пълноценно с висока ангажираност и корав дух. По забавно е ще имат ли учредения други страни от НАТО, отвън Полша, да вземат участие със свои войски на украинска територия. Съединените щати могат, да вземем за пример, да вкарат с изключение на частната военна компания „ Академи “ и други частни военни компании. Те са десетина на американска територия. След тази частична готовност ще се сложи въпросът какъв ще бъде отговорът на НАТО и той най-вероятно ще бъде унищожаване на прокси характерът на тази война.
- А по какъв начин ще реагират съдружниците на Русия в Шанхайската организация за съдействие и БРИКС, най-много Китай и Индия?
- Предполагам, че това е питал Путин при своето присъединяване в срещите на ШОС и БРИКС. Те ще бъдат пасивни съгласно мен и по въздържан метод ще показват единодушие с съветските дейности. Нищо изключително няма да се получи, с изключение на, несъмнено, повишената подготвеност на Китай да води война със Съединените щати. Онази вечер Байдън сподели нещо изцяло непремислено, че при положение на нужда съединените щати ще водят война с Китай за Тайван. Нито един американски началник не е дефинирал по този начин ясно тази алтернатива. Американската политика във връзка с Тайван е по-сложна от концепцията на военна борба с Китай. Но за това ще се приказва след 8 ноември, когато се чакат междинните избори в Съединени американски щати.
- Какво значи за България тази, явно изменена обстановка в света?
- Това е огромният въпрос, който българите би трябвало да си задават. В България ще се ускори русофобската агитация и ще бъде засилено желанието България да взе участие с въоръжени сили на украинска територия. Това значи опция за българските русофоби да ангажират дефинитивно България с военни дейности против Русия. Има и авторитетни политически сили, които не поддържат подобен курс. Но българските русофобски кръгове в този момент ще възкликнат удовлетворени: „ Дойде времето! “ Тези събития дефинитивно дефинират дневния ред на българската политика не като избор сред ляво и дясно, а като геополитически избор. Българският дневен ред е геополитически.
- За или срещу Русия?
- По-скоро за или срещу войната. Геополитическата алтернатива е взе участие ли или не взе участие България във войната на англосаксонския свят против Русия. Това е въпросът - взе участие ли България в тази отвратителна война, която заплашва пред очите ни да стане световна, международна война. Геополитическият смисъл на българския политически живот е точно тук – България взе участие ли интензивно, материално-технически, в тази война или заемайки някаква позиция, стои отвън материалната борба. Има страни на НАТО, които постъпват тъкмо по този начин. И съгласно мен те ще се усилват. България има към момента какво да взема решение. И към момента не може да се твърди, че въпросът е изцяло решен от самата история. Българското политическо управление е изправено пред забележима алтернатива с всички вероятни последствия от това, несъмнено.
- Кои са тези членки на НАТО с особена позиция?
- Франция напълно искрено декларира, че не желае да взе участие в никакви военни спорове. На второ място Германия, която хитрува – от една страна поддържа справедливата идея на Украйна, а въпреки това отхвърля да изпрати оръжие. На трето място Унгария. На четвърто – Италия след парламентарните избори, които предстоят там. Работата е там, че НАТО не е хомогенна организация от позиция на готовността да се взе участие в откровена война, която може да има и нуклеарни аспекти, с Русия. България има време да вземе решение. Изборът на България към момента може да бъде рационален. Ако цар Борис III е намерил за допустимо български войски да не вървят на съветския фронт по време на Втората международна война, аз се запитвам кой български виновен политик би нарушил правилото на цар Борис III.
- Преди главната борба в българската политика беше по линията комунизъм – антикомунизъм, в този момент става по линията русофоби – русофили, по този начин ли?
- Някои заинтригувани кръгове се пробват да слагат тази алтернатива в основата на българския политически живот. Аз мисля, че това е несериозно, тъй като в случай че един русофоб е рационален, той би трябвало да си направи верни заключения от обстановката. Дилемата русофили – русофоби не може да бъде твърдата основа под дейностите на българските политици. По-скоро би трябвало да се мисли отговорно за българския народен интерес, което е нещо по-различно. Българските политици, като виждат какъв брой са несигурни съюзите и мероприятията, провеждани на Запад, би трябвало да имат едно мислено, когато дефинират България като искрено русофобска страна, каквато тя не е. Участието или неучастието на България в тази разгръщаща се пред очите ни война ще бъде главен въпрос, който ще се взема решение на изборите. Българските гласоподаватели ще получат правото да попитат тези, които се стремят към властта – смятате ли, че България би трябвало да взе участие военно-технически във войната на англосаксонския свят против Русия.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ